Корковият дъб расте в топлите средиземноморски страни – Испания, Португалия, Гърция, някои райони на Алжир, Тунис и Мароко, южните части на Италия и Франция. Кората му е позната на хората още от древността. От нея са се изработвали поплавъци, сандали, запушалки за съдове. Изделия от корк са открити дори в древноегипетските гробници. Но едва ли този уникален материал би се използвал така широко в наши дни, ако в края на XIX век американският предприемач Джон Смит не беше разработил метод за гранулирането му, позволяващ получаването на плочи от коркови парченца (агломерат). Това изобретение води до истинска революция в употребата на корка, а количеството на отпадъците рязко се е съкратило.
Добиването на корк не вреди на самото растение, тъй като корковият дъб притежава специфична двуслойна кора. Външният слой се сваля за първи път, когато дървото достигне 15–20-годишна възраст. От него се получава нискокачествен първичен корк или "фалка”, който се гранулира. След време около ствола се образува висококачествен вторичен корк, който може да се отделя на всеки 9–12 години, докато дървото достигне 200-годишна възраст. Смята се, че най-високо качество притежава корк, свален от 150-годишно дърво. Обелването на кората се извършва ръчно от квалифицирани специалисти, и то само през лятото, когато тя може лесно да се отдели от ствола. Полученият корк съхне в плантации под открито небе в продължение на шест месеца, след което се транспортира във фабрика, където се съхранява още половин година.
Истинският корков дъб (Quercus suber) вирее в страните от Западното Средиземноморие. Среща се до 400–500 метра надморска височина. Стволът му достига до 20 метра на височина, а диаметърът - до 1 метър. Корковият дъб живее 250-300 години. Близкият до него западен корков дъб (Quercus occidentalis) е разпространен по крайбрежието на Португалия и се отличава с тънките си и по насечени листа.
Лъжливият корков дъб (Quercus crenata) се среща в Южна Европа и има слабо развит корков слой. Отглежда се като декоративно растение.
Кората на кадифеното амурско дърво (Phellodendron amurense) също отстъпва по качество на корковия дъб. Този вид вирее по речните брегове и гористите склонове в южните части на Далечния изток. На височина достига до 25 метра, а диаметърът му до 50–70 cм. Дебелината на корковия слой е около 7 см, сребристосив на цвят, кадифен на пипане. Живее 250–300 години. Полученият от него корк се използва главно за производството на термо-, звуко- и електроизолационни подложки. Дървесината на кадифеното амурско дърво притежава красив цвят и рисунък, твърда е, лесно се обработва, издръжливае на гниене. Използва се за изработката на мебели, ски, фурнир, рамки и други изделия.
